Вяра Иванова
Сафет Халид - това е името на един българин, което ще се забрави след няколко седмици. Но пък добрината на този човек няма да изчезне от лицето на Земята никога. Аз вярвам, че всяка добрина белязва с невидима златна точка мястото, където е сторена и остава да свети там завинаги.
А точките, които Сафет остави след себе си за последните няколко дни, са точно 5. Толкова е и броят на щъркелите, които бе спасил от измръзване в студената мартенска вечер.
И така започна приказката - приказка за една обикновена селска къща, старо легло с родопско одеяло и 5 щъркела върху него - кадър, който за часове обиколи социалните мрежи, а след дни стигна и до чуждестранните медии, които също бяха трогнати от доброто дело на Сафет.
Дори се заговори, че 53-годишният мъж трябва да бъде номиниран за “Мъж на годината”. Аз пък смятам, че на Сафет изобщо не му е нужна такава награда. На този човек не му трябва плакет или пък грамота. Не му трябва бляскава церемония и аплодисменти от зала, пълна с хора, които не познава и никога няма да му стиснат ръката.
Сафет има нужда от повече хора като него, които също да създават лавина от добрина след себе си. На Сафет му трябват себеподобни и всеки един от нас може да се присъедини към отбора му - този на добротворците. За целта не са ни нужни лъскави автобиографии, минимум 3 чужди езика и умение за презентиране.
Трябват ни единствено по-малко его и повече вяра и човечност. Трябва да отвърнем лица от телефоните и от всички екрани около нас и да погледнем човека отсреща, който може би крещи за помощ, но глухите ни уши не го чуват.
Щъркелите са символ на пролетта, на новото начало и на късмета. Сафет спаси пролетта и надеждата за ново начало. Направиха го и всички, които последваха примера му и започнаха да спасяват птиците в беда.
Не е важно да си "Човек на годината", важното е да си просто човек.
